РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Паметта на баща и футболният триумф

Дата на публикуване: 14:15 ч. / 18.09.2025
Прочетена
126
След смъртта на баща ми, телевизорът се превърна в забранена зона за мен. Това беше началото на лятото в Рияд, където жегата беше неописуема — суха, безмилостна, като стена, която отделяше мен от света. Всяка вечер се сгушвах в неговия La-Z-Boy, като се опитвах да уловя аромата му — смесица от парфюм Lagerfeld и онзи човешки, топъл мирис на пот и мазнина.
Паметта на баща и футболният триумф
Паметта на баща и футболният триумф
Снимка © DFA
На бюрото

След смъртта на баща ми, телевизорът се превърна в забранена зона за мен. Това беше началото на лятото в Рияд, където жегата беше неописуема — суха, безмилостна, като стена, която отделяше мен от света. Всяка вечер се сгушвах в неговия La-Z-Boy, като се опитвах да уловя аромата му — смесица от парфюм Lagerfeld и онзи човешки, топъл мирис на пот и мазнина. Това беше моят малък ритуал за опрощаване, за да се чувствам близо до него, дори и след смъртта му.

В дома ни, където и да бяхме — в Амман, Джеда или Рияд — холът винаги беше центърът на живота ни. Там се събирахме заедно, слушайки телевизора, докато ядохме, говорехме, спорехме и се смеехме. Баща ми винаги гледаше телевизия с три основни теми: арабска политика, Холивуд и футбол. Последното му беше страст — истинска любов, която никога не можеше да бъде заместена. Въпреки различията ни в мненията, имаше граници: Палестина и футбола бяха свещени за него.

Когато се преместих в Ню Йорк през 2022 г., реших да нямам телевизор. Беше ми нужно да избягам от болката, да се освободя от спомена за баща си. Но футболът — този глобален феномен — беше навсякъде. Световното първенство през ноември същата година ме заля с емоции и противоречия. Не гледах мачовете, защото не исках да се сблъскам с политическите скандали около домакинството на Катар. Но съдбата ми отне това желание.

На 21-ия ден от турнира, сам у дома в апартамента си, гледах с трепет първия гол на Саудитска Арабия срещу Аржентина. Този момент беше като пробуждане — сълзи се стичаха по лицето ми, разбирайки, че футболът може да обедини и да вдъхнови. Всяка игра беше като нова глава в историята на моята фамилия — един вид революция, която баща ми би аплодирал.

Този успех на Саудитска Арабия отвори очите ми за нова страна на идентичността ми. Възможността да бъда част от тази победа, въпреки че съм чужденка по кръв и култура, ми показа колко силно може да бъде спортът като мост между поколения и култури. За първи път почувствах, че принадлежността не е само национална или политическа — тя може да бъде и културна, и емоционална.

Баща ми живееше с усещането, че принадлежи навсякъде — в Палестина, Саудитска Арабия и сред футболните игри. Той беше човек, който умееше да балансира между различните си идентичности с грация. Аз наследих това чувство на принадлежност чрез неговата история — чрез неговите игри, пътувания и борби. Но след неговата смърт всичко това започна да се разпада.

Болестта му беше бърза и жестока. В рамките на няколко месеца той загуби способността си да говори и да ходи. Всяко негово падане беше като знамение за края. В последните дни се опитвахме да го върнем към живота чрез лечение, но всичко беше напразно. Последният му ден беше изпълнен с тишина и спомени — изречени или не — за онзи човек, който винаги е бил нашият лидер и вдъхновение.

След смъртта му животът в Ню Йорк продължи. Градът се променяше — нови места, нови хора, нови ритуали. Но болката оставаше. Всяка вечер гледах новините, борейки се с яростта и безпомощността си. Времето сякаш спря — докато не изплувах отново в морето от протести, молитви и надежди за справедливост за Газа.

Там, в града, който никога не спи, намерих нова сила. Появиха се нови общности — мюсюлмани, араби, хора с различен произход — всички споделяха една мечта: свобода и мир. И въпреки всичко, аз чувствах връзка с баща си чрез тази борба — чрез футбола, чрез културата и чрез паметта за неговата смелост.

В крайна сметка разбрах: принадлежността не е само кръв или паспорти. Тя е чувството да бъдеш част от нещо по-голямо — от историята до настоящето. И колкото и трудно да е, тази връзка продължава да живее в сърцето ми, като най-ценния ми наследник.

Баща ми ни напусна твърде бързо. Но уроците му остават — за смелостта да обичаш, да се бориш и да принадлежиш. И дори когато всичко изглежда безнадеждно, футболът остава нашият език за надежда.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била напа ...
Вижте също
В световен план поезията преживява своето възраждане. В началото на 2024 година, след години на политическа турбуленция, пандемии и климатични катастрофи, тя се превръща ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Историята като основа за бъдещето
Историята като основа за бъдещето – това е посланието, което академик Иван Гранитски отправи по време на откриването на Националните културни празници „Албена 2015“ в Разград. Във време, когато светът се променя бързо, запазването на историче ...
Добрина Маркова
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалцит ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Историята като основа за бъдещето
Историята като основа за бъдещето – това е посланието, което академик Иван Гранитски отправи по време на откриването на Националните културни празници „Албена 2015“ в Разград. Във време, когато светът се променя бързо, запазването на историче ...
Добрина Маркова
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Лорън Санчес Безос (Lauren Sánchez Bezos) работи по нова детска книга. Проектът, озаглавен The Fly Who Flew Under the Sea, представя ново приключение на Флин, любопитната муха от предишната книга на бившата журналистка, The Fly Who Flew to Space, която ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
Валери Генков
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща историята. Екскурзоводът Тотьо Христов ще прочете откъс от „Спасеният език“ на Елиас Канети, преведен от немски. Това е възможност ...
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
Валери Генков
Експресивно
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и ра ...
Начало На бюрото

Паметта на баща и футболният триумф

14:15 ч. / 18.09.2025
Автор: Валери Генков
Прочетена
126
Паметта на баща и футболният триумф
Паметта на баща и футболният триумф
Снимка © DFA
На бюрото

След смъртта на баща ми, телевизорът се превърна в забранена зона за мен. Това беше началото на лятото в Рияд, където жегата беше неописуема — суха, безмилостна, като стена, която отделяше мен от света. Всяка вечер се сгушвах в неговия La-Z-Boy, като се опитвах да уловя аромата му — смесица от парфюм Lagerfeld и онзи човешки, топъл мирис на пот и мазнина. Това беше моят малък ритуал за опрощаване, за да се чувствам близо до него, дори и след смъртта му.

В дома ни, където и да бяхме — в Амман, Джеда или Рияд — холът винаги беше центърът на живота ни. Там се събирахме заедно, слушайки телевизора, докато ядохме, говорехме, спорехме и се смеехме. Баща ми винаги гледаше телевизия с три основни теми: арабска политика, Холивуд и футбол. Последното му беше страст — истинска любов, която никога не можеше да бъде заместена. Въпреки различията ни в мненията, имаше граници: Палестина и футбола бяха свещени за него.

Когато се преместих в Ню Йорк през 2022 г., реших да нямам телевизор. Беше ми нужно да избягам от болката, да се освободя от спомена за баща си. Но футболът — този глобален феномен — беше навсякъде. Световното първенство през ноември същата година ме заля с емоции и противоречия. Не гледах мачовете, защото не исках да се сблъскам с политическите скандали около домакинството на Катар. Но съдбата ми отне това желание.

На 21-ия ден от турнира, сам у дома в апартамента си, гледах с трепет първия гол на Саудитска Арабия срещу Аржентина. Този момент беше като пробуждане — сълзи се стичаха по лицето ми, разбирайки, че футболът може да обедини и да вдъхнови. Всяка игра беше като нова глава в историята на моята фамилия — един вид революция, която баща ми би аплодирал.

Този успех на Саудитска Арабия отвори очите ми за нова страна на идентичността ми. Възможността да бъда част от тази победа, въпреки че съм чужденка по кръв и култура, ми показа колко силно може да бъде спортът като мост между поколения и култури. За първи път почувствах, че принадлежността не е само национална или политическа — тя може да бъде и културна, и емоционална.

Баща ми живееше с усещането, че принадлежи навсякъде — в Палестина, Саудитска Арабия и сред футболните игри. Той беше човек, който умееше да балансира между различните си идентичности с грация. Аз наследих това чувство на принадлежност чрез неговата история — чрез неговите игри, пътувания и борби. Но след неговата смърт всичко това започна да се разпада.

Болестта му беше бърза и жестока. В рамките на няколко месеца той загуби способността си да говори и да ходи. Всяко негово падане беше като знамение за края. В последните дни се опитвахме да го върнем към живота чрез лечение, но всичко беше напразно. Последният му ден беше изпълнен с тишина и спомени — изречени или не — за онзи човек, който винаги е бил нашият лидер и вдъхновение.

След смъртта му животът в Ню Йорк продължи. Градът се променяше — нови места, нови хора, нови ритуали. Но болката оставаше. Всяка вечер гледах новините, борейки се с яростта и безпомощността си. Времето сякаш спря — докато не изплувах отново в морето от протести, молитви и надежди за справедливост за Газа.

Там, в града, който никога не спи, намерих нова сила. Появиха се нови общности — мюсюлмани, араби, хора с различен произход — всички споделяха една мечта: свобода и мир. И въпреки всичко, аз чувствах връзка с баща си чрез тази борба — чрез футбола, чрез културата и чрез паметта за неговата смелост.

В крайна сметка разбрах: принадлежността не е само кръв или паспорти. Тя е чувството да бъдеш част от нещо по-голямо — от историята до настоящето. И колкото и трудно да е, тази връзка продължава да живее в сърцето ми, като най-ценния ми наследник.

Баща ми ни напусна твърде бързо. Но уроците му остават — за смелостта да обичаш, да се бориш и да принадлежиш. И дори когато всичко изглежда безнадеждно, футболът остава нашият език за надежда.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Историята като основа за бъдещето
Добрина Маркова
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
Валери Генков
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Поезията като глас на съпротива
Валери Генков
В световен план поезията преживява своето възраждане. В началото на 2024 година, след години на политическа турбуленция, пандемии и климатични катастрофи, тя се превръща ...
Авторът и перото
Как MAGA атакува изкуството и демокрацията
Валери Генков
На бюрото
Историята като основа за бъдещето
Добрина Маркова
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Добрина Маркова
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
Валери Генков
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
Валери Генков
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
УНСС: 105 години гордост и признание за постигнатите успехи
Днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) отбелязва своята 105-а юбилейна година с гордост и признание за постигнатите успехи. Водеща институция в областта на икономическите науки, университетът се е утвърдил като един от най-престижните ...
Избрано
Есен на думи и вдъхновение. Литературата идва при теб
Националните културни празници „Албена 2025“ отново ще донесат богатство от литературни срещи и културни събития в България, като този път започват своята поредица в Разград. Този град е избран за първа спирка на турнето, което ще премине през ...
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ако сте поропуснали
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.